През 2014 година сме свидетели на най-високите равнища на участие на българското население в корупционни сделки за последните 15 години. Това е основният извод от доклада на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който бе публикуван в четвъртък. Той е подготвен в рамките на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа, която обхваща девет страни от региона - България, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. Изследването показва, че само Албания успява да ни надмине по корумпираност.

През последната година в страната са реализирани средно около 158 000 корупционни сделки на месец. Докладът изтъква нуждата да се проведат решителни институционални антикорупционни реформи, съчетани с личния пример на основните фигури в съдебната и изпълнителната власт.

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) допълва, че в голяма част от случаите корупционните сделки са по инициатива на държавната администрация. Тя оказва натиск върху гражданите да плащат за извършването на административни услуги. Податливостта на корупция на гражданите през 2014 г. е на равнище, сходно на наблюдаваното през 1999 година. Това е така, въпреки покачващата се нетърпимост към корупционното поведение.

В бизнеса ефективността на корупцията като метод за решаване на проблеми се повишава през 2014 година. Повечето фирми нямат доверие на публичните институции и не смятат, че получават равноправно третиране в съда, се казва в доклада.

ЦИД отчита, че поради твърде високите равнища на участие на българското население в корупционни сделки съдебните инструменти за противодействие са неефективни. Проучването е показало, че близо 1/3 от българите са дали пари под масата, за да си решат проблем. На общо 40% от българите са им искани пари, за да им се реши проблем.

"Първо, защото мащабът на проблема надхвърля капацитета на органите на наказателното правораздаване. Второ, защото правоприлагащите органи са превзети от частни икономически и политически интереси, които осуетяват и делегитимират действията им, особено по отношение противодействието на корупцията по високите етажи на властта", е заключението в анализа.

Политическата корупция

В него се споменават редица случаи на политическа корупция в огромни мащаби. Споменава се възходът и падението на КТБ, които "недвусмислено показаха, че завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи като прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ". Другият случай е сагата "Южен поток”, която показа, че Русия може да диктува закони на българските власти.

На този фон Висшият съдебен съвет (ВСС) не успява да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата. "Структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона", се казва още в доклада.

През 2014 година българите смятат за най-корумпирани представителите на законодателната власт, политическата класа и представителите на изпълнителната власт с големи правомощия. Само репутацията на митническите служители се е подобрила в незначителна степен.

ЦИД дава за пример енергийния сектор като нелиберализиран пазар, който носи най-висок риск от политическа корупция в България.

"В сектора има сериозни икономически интереси, силни политически лобита и значителни финансови ресурси. Около една четвърт от договорите за обществени поръчки са свързани с енергийния сектор, което го прави един от най-големите разпоредители с пари на данъкоплатците", се казва в доклада.

Дават се примери с процедурите по проектите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток", податливостта на натиск на енергийния регулатор (ДКЕВР), пазарът на горива без платен акциз и други.

ЦИД отчита, че равнището на корупция в България е високо дори на фона на страните от Югоизточна Европа, които не са членове на ЕС. Корупцията е широко разпространено явление в Югоизточна Европа. Дори в Турция и Хърватия, където равнището на административната корупция е най-ниското в региона, около 9% от населението съобщава, че е дало подкуп през последната година. Това е далеч над средните за ЕС равнища. В България 29.3% признават, че са дали пари под масата. В Албания този процент е 38.9.

Кризисни нива на корупцията

"Корупцията е проблем навсякъде по света, включително в САЩ, както бихте прочели в много от заглавията в пресата. За съжаление се опасявам, че в България корупцията е достигнала кризисно ниво, което влияе негативно върху живота на всеки един гражданин."

Това заяви заместник-посланикът на САЩ в София Брус Бъртън по време на своя среща с представители на съдебната система по повод Международния ден за борба с корупцията, предава БГНЕС в четвъртък.

По думите на американския дипломат е необходимо политическа воля, както и професионален капацитет, за да се реализират всички антикорупционни инициативи и реформи..

Изявлението на Бъртън, цитирано в официалния Фейсбук профил на мисията, става факт в разгара на поредните скандали, тресящи българската съдебна система във връзка с множеството съмнения за манипулиране на системата за случайно разпределение на делата. Стигна се дори до безпрецедентно писмо на 15-има съдии от Софийския градски съд, в което те настояват за пълна проверка на действията и за оставка на ръководството на съдилището.

"През последните двадесет години правителството на САЩ е предоставило финансиране в размер на 64 милиона долара за програми, предназначени да подпомогнат укрепването на правовия ред в България, в това число обучителни програми за български магистрати", казва още заместник-посланикът на САЩ в София Брус Бъртън