израства от несъзнаваното,с помощта на волята и желанието за осъзнаване.Примитивите и децата са пример за живот в несъзнаваното.Когато някой има непреодолими проблеми,неговият аз остава потопен в несъзнаваното.Това е основна причина за хроничното страдание на много хора.Живеят без да си дават сметка за действията и бездействията,своите и на околните.В моментите,когато осъзнават неизбежните си драми,започват стресово да изживяват хаоса който са допуснали.Следват агресия, скандали,всякакви безумия,и после отново засядане и т.н. Трагично е когато,един интроверт живее,като екстраверт,защото живее с малоценната си функция.

Човек в различен етап от живота си да преминава от един тип темперамент към друг?
Как може да се определи темперамента на даден човек?

И аз си мисля, че живея в синкопичен ритъм - ту съм интра, ту екстра:))) Но с platttonnn съм съгласна за засядането... това му е най-гадното на асансьора:))))

познавам човек, който иска да се върне назад в несъзнаването и който ме отхвърли поради това, че съм прекалено осъзната като цяло...не можел да се отпусне с мен...според мен, хора като него просто ги тресе страхът от поетата отговорност, защото когато си осъзнат, съответно си даваш сметка и си много по-отговорен за ситуациите, които създаваш, отколкото ако си несъзнателен.

За децата бих искала да кажа, че те се раждат само с с ID (То), т.е. докато са съвсем малки(до около 2г.) тяхното поведение се влияе само от биологичните нужди, впоследствие са развива EGO(Аз - а) и детето започва да употребява изрази, съдържащи думата "АЗ". Докато хората с налудности, често се връщат при Id поведение, без Аз - а и свърх - Аз-а. Няма човек, който да е 100% интроверт или екстраверт, освен при пхихичноболните. Въпросът е кое от двете ще наделее. А тестове за изследване на темперамента има http://www.bgharaktertest.tk/

пъти сме такива,но това е защото водим борба със своите недостатъци и те стават видими при преживяването им.В повечето случай обаче идеалните хора виждат нещастието си в другите-това е проекция-от там идва смущението им.Обикновено мразим у другите това,което крием в себе си,нарича се изтласкване.Фрустрацията е лишаване,идва от средата или семейството,човек е отговорен за това което може да бъде,не за това,което му е дадено.Псевдопсихолозите нямам предвид

:)

се води умело и елегантно.Моралният закон е вроден и всеки си носи последствията при злоупотреба. Във всяка област има смахнати,отговорен е и този,който делегира права.

(извинявай platttonnn:)
Таз дискусийка малко загруба. Искаш ли да осъзнаваш какво вършиш, няма мъже/жени. А психиатрите/психолозите, особено клиничните, се деформират, защото се занимават със шкартото в душите ни:))) Нормалният човек се научава да живее със сенките си, болният ги припознава като истинската си същност...

Всеки ден си задавам въпроса към кои спадам. А ти?

Наистина, направих си теста и какво се получи?
От четирите типа по 22-24% !
Права си! Няма нищо 100%
Поздрави! :)

Аз имам силни екстравертни реакции и дълбоки интровертни чувства.
Очаквам си факсимилето с диагностично-принципални възможности да избухна навреме! Усмивка. Топла.

е водещо мисленето,чувствата са малоценни,при развита чувствена нагласа,мисленето е недиференцирано-примитивно-,Тези две основни психологически функции,не могат да се допълват,те си пречат,ако работят заедно.

Може и да не съм статистически типичния случай, който го лови академичната мисъл, но чувствата ми - на моменти - само ми пречат да се изказвам. Което не означава, че не мога да мисля в същото време:)))

Най-често ми се случва, когато съм най-бясна (а това май е най-силното ми чувство, а не емоция:))), да съм и най-разсъдителна. След това опонентите ми по 3 дена ходят като замаяни, защото не могат да смелят какво съм им казала или по-точно с какво съм ги наказала като най-аргументирано съм обосновала, привеждайки примери и контрааргументи, защо се чувствам така както се чувствам или защо дадената ситуация ми се вижда като shit:))

И хайде днес просто лудешки да празнуваме, защото е денят на Мария! В блогорията има много поздравителни адреси. Просто се почерпете:))

И... весело!

Само с воля и желание за осъзнаване ли израстваме от несъзнаваното? Аз мисля, че съзнанието е функция на мозъка. И всичко е в гените ни кодирано: физически белези,наклонности,наследствени болести и какво ли не.Дори не вярвам в ефикасността на намесата на психиатри/психоаналитици.Чудеса стават само по филмите. За медикаментозно лечение - да.Но в тези т.н. сеанси има нещо ненормално.Но може и да греша.Поздрави за поста!!И за коментарите))

говорите за физиология,аз имам предвид психични процеси.Ако не долавяте белезите на психиката,това не значи, че я няма,човекът е създаден така,че може да мине и на автопилот.Ако човек не знае да смята означава ли това,че няма математика?Микробите са вършели своята дейност и преди да ги открием!Не говоря за сеанси,но добрата дума подходящият съвет,понякога вършат добри неща!Как си обяснявате факта,че представата за огън и наличието на огън може да са еднакво стресиращи?

Години наред сънувах как ме разстрелват. По повод на куршума, пушките и т.н. оръжия. Както и открих, че когато някой умираше в семейството - разстрелваха мен или някой друг от близките ми.

Но и огънят върши (за мен) същата работа. Това го има документирано във фолклорната митология - ако ти гори къщата, това е на загуба, най-вече човешка - губиш близък.

Така че аз съвсем сериозно приемам психиката си и особено резервоара на несъзнаваното. Прави сте да не го наричате "под-съзнавано". То не е йерархично. Дори в някакъв смисъл е първично на останалите две фигури - Id и Superego.

Мда... интересна темичка. Но пък и ако човекът не се беше научил да пали огън, сега още да сме... може би по пещерите:))

Лек ден и край на работната седмица!

Вие имате дълбоки познания.А знаете ли разликата между чувство и емоция?

Макар и всеки ден да я изследвам:)
Емоцията е "повърхностна" и често несъзнавана, тя е мимолетна, като фонова структура.
Чувството е дълбоко: може да бъде еуфорично, но може да бъде и травмиращо. Чувството е двигател на действията ни: тогава когато са истински и неподправени с рационални сметки:))

Е, пак чао! И до скоро!

корекция,чувството е оценъчна функция,емоцията е чувство на някаква степен.Пример:ако кажете някому спокойно,аз те мразя,това е чувство,ако се вълнувате, има напрежение при изразяването,това е емоция-афект.Емоциите се подхранват от изтласкани или подтиснати психични съдържания.Затова екстравертите не са мрачни и не излъчват напрежение.Смятам,че при вас е диференцирано мисленето,и затова си служите добре с него.Понеже само една основна психологична функция може да бъде водеща,чувството ви е неразвито-малоценно-от там бесовете,и неразбирането с немислещите.Хората с развито чувство се пласират добре, винаги са спокойни и владеещи се,само където пък те си нямат дори бледо подобие на нещо смислено.Те са категорични,че такова нещо като мислене няма.Една такава студентка преди време заключи,че това са представи,мислене няма!Щастие.

от научна гледна точка. Тя обича да класифицира, а аз - да живея. Но съм съгласна, че при мен разсъдъчната функция (как я мразя тази дума!) е водеща. За чувствата - малка корекция - дали съдя от себе си? - те не могат да се държат под похлупак. Затова ми е чудно как хора с развито чувство, както ги наричате, ще могат да се владеят. Ако продължим малко разсъждението: такъв човек няма. Той трябва да е Бог: вместилище на всички и всякакви чувства, които в безкрайното си наслагване някъде и някак си се уравновесяват...

А на студентката Ви - направо й завиждам. Обичам да си живея в първичния бульон: кой ме изтръгна от него:))))))))

приказки редите и сред тях-мразя-дали си давате сметка,че точно тази полуосъзната нагласа ви зарежда с бесове. Хората,който имат диференцирани чувства не мразят,защото ЧУВСТВАТ,че това им вреди,те щадят себе си,не другите! Мразейки другостта ние нараняваме себе си! Колкото повече човек е объркан,толкова по-вече има нужда от самонараняване.

която не е задължително да е насочена към някого: към мен или към другите. Всъщност, в контекста, в който съм я употребила, отразява отношението ми към прекалената рационализираност на живота. Тя не е у никого и все пак е нявсякъде около нас (поне като уклон на държавната машина). Същевременно населяващите тази земя са ирационални (чувстващи) в по-голямата част от времето или способностите си. Затова сме и на този хал:)) И независимо от индивидуалните си способности и рационално-емоционални конституции, никой от нас не може да остане встрани от хаоса, освен ако не се изключи от тъканта на живота...