Интернет превзе писмените работи на седмокласниците. "Блогове" вместо "блокове" изобилстват в текстовете на кандидат-гимназистите на матурата тази година.
Децата трябваше да преразказват разказа на Деян Енев "Бабата, която хранеше котките". За дървета, посадени според творбата преди 50 години, тийнейджъри написали, че са "пораснали през средновековието", разказаха проверители.

В някои от текстовете си децата са описали старицата като "експерт по коткология". Заради двете й очи, които били в различен цвят, други пък са я определели като "разногледа", пише Стандарт.
Проверяващите обясниха, че за първи път тази година срещат деца, които завършват дума с кратък член -ъ, например "блокъ", "камъкъ", а пълния член пишат с -а - "човекат". 

По друг от въпросите в теста, където е трябвало да определят какво означава "Спеше манастирът, глух и пустинен" един от седмокласниците е обяснил, че "Манастирът е заспал, но не е умрял". Друг пък е заявил, че светата обител е спокойна, защото е охранявана с уебкамери.

Най-честата грешка тази година е родът, в който седмокласниците са преразказвали. Героят в текста, който разговаря с бабата, е мъж, но на учениците е бил пуснат запис, на който разказът е четен от жена.
Затова и повечето хлапета са се объркали и са преразказвали в женски род. Въпреки че за грешката вината е по-скоро на просветното министерство, на децата ще бъдат отнемани по две точки заради този пропуск, казаха проверители.

Този текст (не знам защо някои го смятат за 'разказ') не е за преразказ ... и може би някои хора от Министерството е трябвало да го забележат.
Става въпрос за лични впечатления на Автора (доколко е автор също може да се поспори, тъй като бабата с котките я има и в 'Малкият Мук', където е ползвана като похват за изразяване на подобни настроения - самота, носталгия, безпътица), които впечатления са изразени с лични и персонални похвати на Автора, и които няма как да станат похвати и на обучаемите (най-малкото защото не са на неговата възраст ... и не ходят да пушат по пейките за да събират материали за кариеристични цели ... от безпомощни старици).
Ако някой го преразкаже със същите настроения и с други думи - какво правим.
'Явно никой не живее в тези жилища' / а тези, които все още си мислели, че живеят, даже не знаели ... нито откога, нито защо.
Ако някой не е в състояние да представи също литературната неграмотност при описание на котките: 'големи, малки, мъжки, женски, черни, оранжеви, тигрови' ... какво правим тогава?!
Така и така тези котки не са ползвани в разказа за нищо друго, освен като самоцелно описание, както и да ги опишем ... нищо в разказа няма да се промени.
В този разказ могат да се преразказват по-скоро личните настроения и впечатления ... обаче с други, лични похвати, което го прави абсолютно неходходящ за целта, за която е ползван.