Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2012 10:06 - Капитализмът между цветята и недвижимите имоти
Автор: platttonnn Категория: Бизнес   
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:
0



Най-големият губещ е средната класа, която се прости с някои от привилегиите си

 Първата криза на капитализма е още преди 375 години. Тя остава знаменателни следи в историята с краха на цените на луковиците на лалетата в Холандия. Историята е наистина интересна и поучителна и до днес. Така тя се превръща в предвестник на многобройни кризи, преживени от западната, а впоследствие – и от световната икономика през следващите векове, повтаряйки непрекъснато един и същ сценарий на бум и последващ крах.

 

Интересно е да се знае, че първите лалета са докарани в Холандия през 1593 г. от градините на турския султан. През 1634 г. за техните луковици се появява голямо търсене, след като цветето се превръща в показател за разкоша на един дом и за финансовия статут на собственика му. Пикът на спекулативната треска е достигнат през 1636 г. Специфичното при лалетата е наличието на вегетативни вируси, които придават на отделните цветя неочаквани цветови съчетания и рисунък. Така се стигнало до обществена психоза - уникалните луковици били продавани на

 

астрономически цени от над 5000 златни форинта

 

Срещу 3 луковици от лале е било възможно човек да си купи къща. Модата завладявала все повече фамилии, заможните на деня се надпреварвали да платят колкото се може повече за едно лале и по този начин да се прочуят на момента. Лалето станало мерна единица на обществен престиж.

 

В същото време е отбелязано и възникването на пазара на фючърси – станало възможно да се закупуват още неоформили се луковици. Търговията с тези своеобразни ценни книжа също отбелязала бум, въпреки че някои тогавашни скептици нарекли тези операции „търговия с вятър”.

 

Само за няколко месеца

 

 цените на луковиците скочили 25 пъти

 

а за няколко часа чрез ловки спекулации се създавали огромни състояния. Изглеждало, че ръстът в търсенето на лалета ще бъде безкраен.

 

През февруари 1637 г. обаче на борсата в град Харлем неочаквано за всички цената на лалетата се сринала. Луковици, които вчера стрували хиляди форинти, се обезценили стократно и вече не стрували и пукната пара.

 

На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт се възцарила паниката. Само за една нощ фалирали десетки хиляди тогавашни бизнесмени.

 

В книгата си „Най-разпространените заблуди и безумства на тълпата” един от познавачите на лалеманията, английският журналист Чарлз Маккей, посочва, че крахът на пазара на луковици предизвикал

 

обща криза в британската икономика

 

В днешни дни последната криза на капитализма беше предизвикана не от цветни луковици, а от краха на пазара на недвижими имоти в САЩ, който прерасна в световна финансова криза и продължава и в момента под формата на криза на дълга в еврозоната.

 

Както отбелязва в средата на миналия век в блестящия си труд „Стабилизиране на неустойчива икономика” американецът от руски произход Хайман Мински,

 

цикличното развитие

 

на капитализма има свой закон, според който след период на процъфтяване и ръст следва криза и крах. Според него на първо място това е предизвикано от повишеното използване на кредита в икономиката, когато богатството се създава чрез средствата за увеличаване на заемите. Когато количеството на задълженията надхвърли пределно ниво, се получава „експлозия на спекулативния балон“ и възниква криза, отбелязва Мински.

 

По инициатива на влиятелния в деловия свят лондонски вестник Financial Times от края на 2011 г. започна дискусия на тема „кризата на капитализма” и за това как да бъде променена системата, така че да не се случват настоящите сътресения.

 

От изданието отбелязват, че либералният финансов капитализъм в момента е

 

отвел Запада в задънена улица

 

като той губи ролята си на световен лидер, отстъпвайки на страните с развиващи се пазари начело с групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). При това от Financial Times посочват, че на западния модел на капитализма в момента не достига държавната регулация, съществуваща в държавите от БРИК.

 

Както отбелязва известният философ Франсис Фукуяма по повод на

 

китайския модел

 

в последната си статия, публикувана в списание Foreign Affairs, „мнозина днес са възхитени от китайския модел не само заради икономическите му постижения, но и защото той е в състояние да взема бързо големи и сложни решения”.

 

Настоящата криза има и още една особеност – тя предизвика настроение, близко до паника сред средната класа, която губи най-много от последните сътресения.

 

Ожесточаването на конкурентната борба в световната икономика принуждава западните държави да лишават представителите на средната класа от бившите им привилегии и социални гаранции. Вследствие на това пред нея застана ясно перспективата за загубване на специалното ? място в обществото, което на свой ред породи повишена и донякъде нервна активност от нейна страна, довела в САЩ до създаването на консервативното и изолационистко движение Tea Party, а в Западна Европа – до засилване на националистическите тенденции. Тази

 

 „паника” сред средната класа

 

не подмина и останалите държави, включително арабския свят.

 

Обобщавайки резултатите от дискусията, от Financial Times подчертаха в тази връзка, че светът е достигнал точката на пречупване, когато трябва да бъдат създадени новите норми за работа на икономиката, финансовия пазар и международните отношения. При това на Запада ще му се наложи да се раздели с част от своята лидерска позиция и да признае засилващата се мощ на държавите, в които държавното присъствие в капитализма е значително.


Тагове:   Азия,   Китай,   Америка,   Европа,   пазар,   долари,   коли,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: platttonnn
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2187291
Постинги: 1604
Коментари: 1099
Гласове: 8420
Спечели и ти от своя блог!
Архив