Постинг
07.05.2012 06:45 -
ВЛАДИМИР ДАНАИЛОВ: КАРБОВСКИ ЗАДАВА СМЕШНИ ВЪПРОСИ, ВИКАМ МУ КАРТОФСКИ
Автор: platttonnn
Категория: Новини
Прочетен: 1202 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2012 06:46
Прочетен: 1202 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 07.05.2012 06:46
Владимир Данаилов, който втрещи всички в интервюто си пред Карбовски с изказването "Браво, всичко е наред" по повод жестоката смърт на изядения от кучета професор Ботьо Тачков, е водач на нова секта! 25-годишният син на Стефан Данаилов се похвали пред “ШОУ”, че има последователи и не е лишен от нищо. В това число и от пари. Освен това нямало да се умори да проповядва, а името на баща му отваряло всички врати.
Той обяви и книгата на майка си Ирен Кривошиева “Моят грях” за “пречистващо действие”, изкупващо лошата й карма на гърба на Стефан и Мария Данаилови. При това в разгара на кампанията за президент през миналата година. Ирен обаче спечели изключително привлекателна цифра от разказаните грехове, направила още по-красива банковата й сметка, в която влизат наемите от редица реституирани имоти.
За греховете на майките и бащите и “изкуството да бъдеш Бог” Владимир Данаилов изповяда единствено пред “ШОУ”!
- Влади какво имаше предвид, когато каза “Браво” за смъртта на проф. Тачков?
- Карбовски, аз му викам Картофски, нарочно такива смешни въпроси задава, за да хване човек неподготвен. То не е възможно обаче, защото Бог решава какво трябва да става.
- Ти смяташ, че Бог е решил професорът да умре, изяден от кучета, така ли?!
- Не може нещо да стане, ако Бог не го е решил. Всичко, което виждаме – това е Бог. А че ние не го разбираме, това е нашата сляпост. Кой познава и знае какво точно е правил този човек в предишните си животи и сега? А може и за нас е било нужно да видим тази смърт...? Това е Бог - той действа по такива начини.
- Това някой ти го обясни ли и сам си го разбрал по някакъв начин?
- Чел съм Библията цял живот и сляпо съм я чел през повечето време. Сега последните години я изчетох пак. Хората са грешни, защото четат с очите си, а не със сърцето си. Няма знание в мозъка, а само в сърцето.
- Как успяваш да изключиш разума и да оставиш само сърцето да ти говори?
- Разумът е опасно нещо, ама аз 10 години се занимавам директно с разума. От десетгодишна възраст се опитвам да разбера как и защо целият свят съществува, и цялата Вселена. Опитвам се да намеря каква е формулата на съществуването през разума. Отидох да уча математика, икономика, имал съм много разум,
ама съм пробил разума
и разбрах, че в него няма нито спокойствие, нито нищо. И затова говоря за сърцето. То знае много по-добре от мозъка.
- Има ли някой, когото да наречеш учител, наставник или духовен водач?
- Имал съм много учители, много, много, много! Но Исус ми е най-добрият учител.
- Има ли църква, към която да се причисляваш?
- Не, няма. За мен Бог е всичко и като кажат, че Бог е в някоя църква, където да ида - това е лъжа за мен...
- Не като храм - като общност.
- Има хора около мен, дето, като говоря толкова много време, и те вярват на това, което казвам, и ме следват. Аз не го броя като нищо това - те са хора, те вярват вече, събудили са се, вървят по тяхната си пътека. Само това им казвам – няма мен да ме следвате, а ще си следвате сърцето. Имам, ама нямам. Който иска да чуе думата, да я взима и да тича с нея. Това е. Не е, за да имам контрол, глупости, някаква измислена слава...
На мен вече ми се повръща от тях, от такива неща като Карбовски, като телевизии. Това ми е гнус! Това е чиста лъжа и този директно срещу мене седи и ми вика, че ми е приятел, а лъже. Аз го докосвам и казвам, че го обичам, той си дърпа ръката и казва, че не го обичам. Това прави Картофски. Това да се знае от всички колко лъже и как не е истински човек, а се прави пред камерата. Затова задава такива въпроси – да ме хване, да ме направи луд, да слага някакви картинки и глупости с мен, с някакви измислени роби. Просто той се опитва да ме направи на нищо, за да може да не дам силата на хората. Много слава гони, горкичкият.
- Телевизията и медиите все пак ти помагат, за да стигат думите ти до страшно много хора...
- Да, точно това е. Смятам, че всяко зло се превръща в най-страхотното добро. Затова отивам в телевизията без проблем, с всеки ще говоря, нямам план, нямам стратегия. Просто имам това да кажа. И те не могат да повярват, опитват се да ми наложат някаква стратегия.
- Фактът, че си дете на толкова известни родители, явно също ти помага...
- А, да. Много е трудно, но е нарочно, по план. Вратата е отворена за мен, защото
баща ми е бла-бла-бла
и те мислят, че е заради него, а то е заради това, което трябва да кажа. Един ден всички ще го разберат. То става навсякъде. Това е нашето време, времето на промяната. Става от Космоса и не можем да му избягаме. Съзнанието еволюира сега и ние не можем да го избегнем. Затова казвам – моля ви, слушайте това, ако искате да сте велики хора за в бъдеще!
- Но името на баща ти наистина ти помага.
- Точно така! Много ми помага и слава на Бога. Много хора, които имат думата, са родени в позиция.
- Затова ли си благодарен на родителите си?
- Да. Аз съм благодарен на всяко нещо, което Бог ми е дал, дето ми е показал, дето ме е сблъскал с него. Това е да си ученик във всеки един момент – да се примириш, да си под, да си земя, да си вода, да станеш нищо, за да можеш да имаш всичко. Някак си тази логика хората не я виждат и това е много грешно.
- Случило ли се е нещо с теб, когато си бил на 10 години, за да започнеш да търсиш смисъла на живота и да стигнеш до тези прозрения?
- Много неща са се случили в моя живот.
Майка ми беше всякаква – много огнена и без много смисъл.
Тя не беше събудена, не действаше със съзнанието си, а някак с чистия живот, импулсивно. И аз минах с нея през много различни неща, имах много труден живот, но някак винаги ме мотивираше да разбера, а не да отида в друга крайност. Караше ме да разбера защо, как и откъде идват тези неща, нейните. И затова от малък само с това се занимавам. Ама тогава беше индиректно, някак си натурално и естествено го правех. А сега от две години съзнателно ми дойде цялото това нещо, влезе ми напълно в съзнанието и сега го контролирам. Каквото искам - става, това е да станеш като Бог.
- Това твое прозрение някак съвпадна с връщането ти в България и с излизането на книгата на майка ти, която е доста скандална. Ирен отнесе доста критики за изповедта си...
- На нея това й беше нужно, тя затова го направи. Не за да е готино, а за да стане човек, да порасне по-перфектна, да бъде по-близо до Бог.
- Като покаяние ли го направи?
- Да, да! Освобождава се от това, което я спира. Пуска тези камъни, тези кармични неща, дето й тежат, и с тази книга иска да покаже, че всички трябва да се освободят.
- Но по този начин тя наранява други хора! Това не е ли грешно, не натрупва ли отново лоша карма?
- Нали разбираш какво значи да се нарани човек? Значи, че не знае откъде идва нещото, че е сляп. Хората трябва да мислят малко повече. Някой ти казва дума, но ти я интерпретираш, не друг. Значи ти трябва да се промениш!
- Баща ти е един изключително прагматичен човек...
- Не, не е така...
- Чува ли думите ти, приема ли ги?
- Не ги чува. Той е като Картофски.
Не му харесва да разговаряме за тези неща, ама аз много добре знам, че иска. Защото всяка душа иска свобода, но той е толкова дълбоко в нещата, че не може да се освободи. Много трудно му е. Аз затова дойдох да му помогна. Ако иска да седне на дивана с мене – ще стане работата, ако не - това е неговият избор.
Аз съм най-големият ученик, затова съм най-сигурен. Затова говоря, като че ли знам. По същия начин Исус говореше и те го плюха. Той знае, защото е най-големият ученик. Аз се молех всеки ден аз да съм най-ниското и всички върху мен да стъпват, ако искат. Това е да имаш смирение, а не да се правиш... Всички ще се оттеглим от тези лъжи и цялата истина ще се покаже. Това ще стане. Обещавам ти!
- Какво означава за теб смъртта?
- Нищо! Равна е на живота. Нищо не означава за мен. Не спирам да живея, усещам вечен живот. Няма смърт. Когато мойто тяло отиде, това не е смърт, това е още повече живот. Това е свобода. За мен.
- За теб?
- За всички, дето не са слепи и познават Бог. Всички трябва да дойдат до това място, за да са щастливи. Иначе никога няма да са щастливи, защото има смърт. Виж колко интересно е направено!
- А когато умре твой близък, пак ли така разсъждаваш?
- Сега, като говоря с теб, за мен само ти си жива, всички други са умрели. Така живея аз. Това е да живееш в момента. Да си тук, а не в миналото или в бъдещето. Това е на Бог работа да се занимава с всички, ти си само в конкретния момент. Аз така го усещам.
А не беше така – страхувах се преди. Страшно ми беше, мъчно ми беше, естествено, ама сега не го усещам това. Усещам само радост. Като мисля за тези хора (за мъртвите - б.а.), се радвам. Те са тук, те са винаги били тук. Щом очите ни не ги виждат, това означава, че ги няма ли?! Това е глупост.
- Как изглежда един твой ден? С какво живееш?
- Вярата в парите прави парите. Ако хората спрат да вярват в тях, те ще изчезнат. Материята съществува без пари, тя идва от земята. То ще стане естествено, икономиката си отиде вече. Ако вие не искате да го направите, Бог ще ви го направи.
- Все пак ти как живееш?
- Моят живот е перфектен.
Има хора, които ми дават,
има и такива, които не ми дават. За мен няма значение дали имам, или нямам. И затова имам. Мен не ме интересува и те ми дават. Аз купувам една супа и едно оризче, 10 лева на ден, и това е. Като съм в Америка, плащам си наема 400 лева, някой път харча за храна. Това е. Бог дава толкова много, а ние се правим, че няма. Виж същото - Абрахаам ли, кой беше този сладур, който трябваше да заколи сина си, и изведнъж намира козата. Това е Бог. Като си дадеш тялото и вярата за Него, всичко има за теб.
- Успя ли да накараш майка си да повярва в това?
- Да, майка ми ме чува. Ама тя ме чува, колкото може. Тя самата казва, че чува само 50 % от това, което казвам, но е много по-щастлива и смирена. Върви и се опитва, колкото и да й е трудно, но това е борбата, добрата борба. Това е еволюирането.
- Явно баща ти е големият проблем...
- Да, с него ще има много работа, с този сладур. Той е много дълбоко в нещата. Ама ще стане.
- Често ли се срещаш с него?
- Не, много малко са. Той има много работа, разбираш ли. Ама за мен това е най-битовото нещо.
Питам го дали е щастлив и той вика: “Не!”
Ами тогава за какво е всичко...?
- Завинаги ли си вече в България?
- Да! Преместих се. Няма как. И всички американци идват с мене. 50 американци. Аз като ходя по улицата, и викам: “Отивам в България”, и те всички скачат. Хора, които си имат работа, зарязват всичко и казват: “Да, идваме!”. И затова България ще е много сладко нещо, много скоро...
Едно интервю на Надежда
Той обяви и книгата на майка си Ирен Кривошиева “Моят грях” за “пречистващо действие”, изкупващо лошата й карма на гърба на Стефан и Мария Данаилови. При това в разгара на кампанията за президент през миналата година. Ирен обаче спечели изключително привлекателна цифра от разказаните грехове, направила още по-красива банковата й сметка, в която влизат наемите от редица реституирани имоти.
За греховете на майките и бащите и “изкуството да бъдеш Бог” Владимир Данаилов изповяда единствено пред “ШОУ”!
- Влади какво имаше предвид, когато каза “Браво” за смъртта на проф. Тачков?
- Карбовски, аз му викам Картофски, нарочно такива смешни въпроси задава, за да хване човек неподготвен. То не е възможно обаче, защото Бог решава какво трябва да става.
- Ти смяташ, че Бог е решил професорът да умре, изяден от кучета, така ли?!
- Не може нещо да стане, ако Бог не го е решил. Всичко, което виждаме – това е Бог. А че ние не го разбираме, това е нашата сляпост. Кой познава и знае какво точно е правил този човек в предишните си животи и сега? А може и за нас е било нужно да видим тази смърт...? Това е Бог - той действа по такива начини.
- Това някой ти го обясни ли и сам си го разбрал по някакъв начин?
- Чел съм Библията цял живот и сляпо съм я чел през повечето време. Сега последните години я изчетох пак. Хората са грешни, защото четат с очите си, а не със сърцето си. Няма знание в мозъка, а само в сърцето.
- Как успяваш да изключиш разума и да оставиш само сърцето да ти говори?
- Разумът е опасно нещо, ама аз 10 години се занимавам директно с разума. От десетгодишна възраст се опитвам да разбера как и защо целият свят съществува, и цялата Вселена. Опитвам се да намеря каква е формулата на съществуването през разума. Отидох да уча математика, икономика, имал съм много разум,
ама съм пробил разума
и разбрах, че в него няма нито спокойствие, нито нищо. И затова говоря за сърцето. То знае много по-добре от мозъка.
- Има ли някой, когото да наречеш учител, наставник или духовен водач?
- Имал съм много учители, много, много, много! Но Исус ми е най-добрият учител.
- Има ли църква, към която да се причисляваш?
- Не, няма. За мен Бог е всичко и като кажат, че Бог е в някоя църква, където да ида - това е лъжа за мен...
- Не като храм - като общност.
- Има хора около мен, дето, като говоря толкова много време, и те вярват на това, което казвам, и ме следват. Аз не го броя като нищо това - те са хора, те вярват вече, събудили са се, вървят по тяхната си пътека. Само това им казвам – няма мен да ме следвате, а ще си следвате сърцето. Имам, ама нямам. Който иска да чуе думата, да я взима и да тича с нея. Това е. Не е, за да имам контрол, глупости, някаква измислена слава...
На мен вече ми се повръща от тях, от такива неща като Карбовски, като телевизии. Това ми е гнус! Това е чиста лъжа и този директно срещу мене седи и ми вика, че ми е приятел, а лъже. Аз го докосвам и казвам, че го обичам, той си дърпа ръката и казва, че не го обичам. Това прави Картофски. Това да се знае от всички колко лъже и как не е истински човек, а се прави пред камерата. Затова задава такива въпроси – да ме хване, да ме направи луд, да слага някакви картинки и глупости с мен, с някакви измислени роби. Просто той се опитва да ме направи на нищо, за да може да не дам силата на хората. Много слава гони, горкичкият.
- Телевизията и медиите все пак ти помагат, за да стигат думите ти до страшно много хора...
- Да, точно това е. Смятам, че всяко зло се превръща в най-страхотното добро. Затова отивам в телевизията без проблем, с всеки ще говоря, нямам план, нямам стратегия. Просто имам това да кажа. И те не могат да повярват, опитват се да ми наложат някаква стратегия.
- Фактът, че си дете на толкова известни родители, явно също ти помага...
- А, да. Много е трудно, но е нарочно, по план. Вратата е отворена за мен, защото
баща ми е бла-бла-бла
и те мислят, че е заради него, а то е заради това, което трябва да кажа. Един ден всички ще го разберат. То става навсякъде. Това е нашето време, времето на промяната. Става от Космоса и не можем да му избягаме. Съзнанието еволюира сега и ние не можем да го избегнем. Затова казвам – моля ви, слушайте това, ако искате да сте велики хора за в бъдеще!
- Но името на баща ти наистина ти помага.
- Точно така! Много ми помага и слава на Бога. Много хора, които имат думата, са родени в позиция.
- Затова ли си благодарен на родителите си?
- Да. Аз съм благодарен на всяко нещо, което Бог ми е дал, дето ми е показал, дето ме е сблъскал с него. Това е да си ученик във всеки един момент – да се примириш, да си под, да си земя, да си вода, да станеш нищо, за да можеш да имаш всичко. Някак си тази логика хората не я виждат и това е много грешно.
- Случило ли се е нещо с теб, когато си бил на 10 години, за да започнеш да търсиш смисъла на живота и да стигнеш до тези прозрения?
- Много неща са се случили в моя живот.
Майка ми беше всякаква – много огнена и без много смисъл.
Тя не беше събудена, не действаше със съзнанието си, а някак с чистия живот, импулсивно. И аз минах с нея през много различни неща, имах много труден живот, но някак винаги ме мотивираше да разбера, а не да отида в друга крайност. Караше ме да разбера защо, как и откъде идват тези неща, нейните. И затова от малък само с това се занимавам. Ама тогава беше индиректно, някак си натурално и естествено го правех. А сега от две години съзнателно ми дойде цялото това нещо, влезе ми напълно в съзнанието и сега го контролирам. Каквото искам - става, това е да станеш като Бог.
- Това твое прозрение някак съвпадна с връщането ти в България и с излизането на книгата на майка ти, която е доста скандална. Ирен отнесе доста критики за изповедта си...
- На нея това й беше нужно, тя затова го направи. Не за да е готино, а за да стане човек, да порасне по-перфектна, да бъде по-близо до Бог.
- Като покаяние ли го направи?
- Да, да! Освобождава се от това, което я спира. Пуска тези камъни, тези кармични неща, дето й тежат, и с тази книга иска да покаже, че всички трябва да се освободят.
- Но по този начин тя наранява други хора! Това не е ли грешно, не натрупва ли отново лоша карма?
- Нали разбираш какво значи да се нарани човек? Значи, че не знае откъде идва нещото, че е сляп. Хората трябва да мислят малко повече. Някой ти казва дума, но ти я интерпретираш, не друг. Значи ти трябва да се промениш!
- Баща ти е един изключително прагматичен човек...
- Не, не е така...
- Чува ли думите ти, приема ли ги?
- Не ги чува. Той е като Картофски.
Не му харесва да разговаряме за тези неща, ама аз много добре знам, че иска. Защото всяка душа иска свобода, но той е толкова дълбоко в нещата, че не може да се освободи. Много трудно му е. Аз затова дойдох да му помогна. Ако иска да седне на дивана с мене – ще стане работата, ако не - това е неговият избор.
Аз съм най-големият ученик, затова съм най-сигурен. Затова говоря, като че ли знам. По същия начин Исус говореше и те го плюха. Той знае, защото е най-големият ученик. Аз се молех всеки ден аз да съм най-ниското и всички върху мен да стъпват, ако искат. Това е да имаш смирение, а не да се правиш... Всички ще се оттеглим от тези лъжи и цялата истина ще се покаже. Това ще стане. Обещавам ти!
- Какво означава за теб смъртта?
- Нищо! Равна е на живота. Нищо не означава за мен. Не спирам да живея, усещам вечен живот. Няма смърт. Когато мойто тяло отиде, това не е смърт, това е още повече живот. Това е свобода. За мен.
- За теб?
- За всички, дето не са слепи и познават Бог. Всички трябва да дойдат до това място, за да са щастливи. Иначе никога няма да са щастливи, защото има смърт. Виж колко интересно е направено!
- А когато умре твой близък, пак ли така разсъждаваш?
- Сега, като говоря с теб, за мен само ти си жива, всички други са умрели. Така живея аз. Това е да живееш в момента. Да си тук, а не в миналото или в бъдещето. Това е на Бог работа да се занимава с всички, ти си само в конкретния момент. Аз така го усещам.
А не беше така – страхувах се преди. Страшно ми беше, мъчно ми беше, естествено, ама сега не го усещам това. Усещам само радост. Като мисля за тези хора (за мъртвите - б.а.), се радвам. Те са тук, те са винаги били тук. Щом очите ни не ги виждат, това означава, че ги няма ли?! Това е глупост.
- Как изглежда един твой ден? С какво живееш?
- Вярата в парите прави парите. Ако хората спрат да вярват в тях, те ще изчезнат. Материята съществува без пари, тя идва от земята. То ще стане естествено, икономиката си отиде вече. Ако вие не искате да го направите, Бог ще ви го направи.
- Все пак ти как живееш?
- Моят живот е перфектен.
Има хора, които ми дават,
има и такива, които не ми дават. За мен няма значение дали имам, или нямам. И затова имам. Мен не ме интересува и те ми дават. Аз купувам една супа и едно оризче, 10 лева на ден, и това е. Като съм в Америка, плащам си наема 400 лева, някой път харча за храна. Това е. Бог дава толкова много, а ние се правим, че няма. Виж същото - Абрахаам ли, кой беше този сладур, който трябваше да заколи сина си, и изведнъж намира козата. Това е Бог. Като си дадеш тялото и вярата за Него, всичко има за теб.
- Успя ли да накараш майка си да повярва в това?
- Да, майка ми ме чува. Ама тя ме чува, колкото може. Тя самата казва, че чува само 50 % от това, което казвам, но е много по-щастлива и смирена. Върви и се опитва, колкото и да й е трудно, но това е борбата, добрата борба. Това е еволюирането.
- Явно баща ти е големият проблем...
- Да, с него ще има много работа, с този сладур. Той е много дълбоко в нещата. Ама ще стане.
- Често ли се срещаш с него?
- Не, много малко са. Той има много работа, разбираш ли. Ама за мен това е най-битовото нещо.
Питам го дали е щастлив и той вика: “Не!”
Ами тогава за какво е всичко...?
- Завинаги ли си вече в България?
- Да! Преместих се. Няма как. И всички американци идват с мене. 50 американци. Аз като ходя по улицата, и викам: “Отивам в България”, и те всички скачат. Хора, които си имат работа, зарязват всичко и казват: “Да, идваме!”. И затова България ще е много сладко нещо, много скоро...
Едно интервю на Надежда
Баневи няма повече да дерат кожи на къмп...
Княз Кирил пробяга 2 км. с бъларското зн...
МОМЧЕТО, КОЕТО НЕ ГО УДРЯ ТОК, СЕ УДАВИ ...
Княз Кирил пробяга 2 км. с бъларското зн...
МОМЧЕТО, КОЕТО НЕ ГО УДРЯ ТОК, СЕ УДАВИ ...
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Заставаш ли зад изроди сам си изрод
Как си ковчег? Кога ще посрещаш с хлеб и...
Заставаш ли зад изроди сам си изрод
Как си ковчег? Кога ще посрещаш с хлеб и...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 8435
Блогрол